тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

Ако някой иска да ме опознае…


декември 19, 2017 4:36 pm, в категория : , от

Детската логика е различна от логиката на възрастния. Когато детето ни води към някакъв факт, то понякога избира заобиколни пътища, за да обясни. Минава през познати представи, въвлича чувства и настроения и ни довежда до своята истина. Ние поглеждаме очаровано. Детската алогичност винаги звучи истинно и винаги изненадва почти като художествен факт.

„Може детето да си измисли нещо и да вземе розов молив, за да нарисува сърце. После да нарисува усмивка в сърцето, за да бъде истинско. Ако е без усмивка, е обикновено. Ако е с усмивка, то е на някой, който е влюбен. Може да се влюбиш в човек или в нещо друго. Това означава да си видял нещо и то от пръв поглед да ти е харесало…“

Сюрреализъм – от розовия молив  през усмихнатото сърце – до състоянието на влюбеност…

В своите размисли шестгодишните разкриват цялата богата палитра от чувства и състояния. Имат представи, анализират ги, обобщават ги и съобщават своите детски умозаключения. Те не са безпристрастни, обаче. Вече са на шест… Личността им говори. Преценява и оценява. Имат мнение за всичко – за ученето, за учителите, за приятелството, за добротата, за мисленето и ума, за нежността, за способностите и таланта. Те живеят в играта. Няма кой с по-силна чувствителност и по-тънка наблюдателност и усет от децата да опише състоянието на игра.

Вълнуващи са…

Прочетете тези честни детски разсъждения…

КАКЪВ ЧОВЕК СЪМ АЗ?..“

/размисли на шестгодишните деца от Детска градина „Първи юни“/

„Може детето да си измисли нещо и да вземе розов молив, за да нарисува сърце. После да нарисува усмивка в сърцето, за да бъде истинско. Ако е без усмивка, е обикновено. Ако е с усмивка, то е на някой, който е влюбен. Може да се влюбиш в човек или в нещо друго. Това означава да си видял нещо и то от пръв поглед да ти е харесало.

В ученето има вълнение, защото всеки път научаваш повече. Ученето ми харесва повече от играта, защото всеки път правя нови неща и те не ми досаждат. Играта може да бъде толкова интересна, колкото ученето, ако участват много деца с различни идеи…“

Александра, 6 г.

 

„Приятелството прави хората по-спокойни. Вълшебно е… Вълшебството е в добрината, защото ако направиш добро, ти се връща добро. Когато със Сами и Тияна си играхме, всеки беше добър и стана нещо много добро.

Ученето ще предпочета пред играта. Научаваш повече неща – за професиите. Искам да стана палеонтолог – човек, който търси и намира вкаменелости. Ще научавам много неща за животни, минали и настоящи. Искам да знам повече за света, в който живеем.

За Коледа ще нарисувам село Ленково през зимата. Ще има сняг. А вярата ще се опитам да я нарисувам като чувство. То е нещо като да вярваш в приказни неща…“

Ангел, 6 г.

 

„Аз съм от хората, които обичат да мислят. Харесва ми да мисля, защото… хвалят те, оценяват те. Ставам развълнувана, ако се сетя да отговоря на някой въпрос преди другите.

Най-вълнуващото нещо е приятелството, защото така ти е добре с някой.

И ученето, и играта са важни. Ученето е, за да си умен. Играта е за почивка, за забавление на душата. На душата ми е добре в България, защото тук съм се родила. Но добре ми е и в Русия, защото там са моите роднини.

Аз познавам повече добри хора и очаквам Коледа като нещо добро.“

Аделина, 6 г.

 

„Аз искам да бъда много упорита. Ако някой се опита да ме спре, няма да успее. Ако съм решила, аз ще го направя. Аз ще кажа: „Тази песен ще я изпея, дори да е трудна!“ Тази упоритост помага. Много пъти съм била на сцена. Някои се срамуват. Аз не се срамувам, чувствам се подготвена и се вълнувам, когато ме харесват. Вълнувам се от гласа си и от това как пея. Талант е да си много успешен в пеенето или в друго.

Ученето ме вълнува повече, защото е добро за ума. А играта… винаги мога да играя. В играта сме по-свободни, можем да измисляме…“

Божидара, 6 г.

 

„Аз съм българка. Аз съм добра, защото ако като малка съм добра, когато порасна пак ще бъде добра.

Искам да стана художничка. Обичам рисуването. Преживявам, все едно че съм в хубава картина. Представям си, че съм някъде, където не мога да отида, че съм в Испания и ме снимат във филм. Искам и на сцена да бъда.

Мечтая да съм фея и да летя като елфите. Фея ако съм, ще правя вълшебства. Ако някой е болен, да му помогна. Пред блока направихме група от добри деца, за да помагаме на животните. Няколко деца дадоха идеята и помогнахме на едно коте със счупено краче. И Ангел участваше, а майка му помогна да се погрижим за котето…“

Габриела, 6 г.

 

„Ученето и игрите са хубави.Ученето ми е по-интересно и вълнуващо. Математиката е интересна, има поука – учи те да мислиш. Мисленето в приказките е по-интересно от мисленето в математиката. Там поуката е в края на приказката и ти казва кое е правилно.

Най-вълнуващо е нещо, което най-много обичаш. За мен това е рисуването. Опитвам се да създавам картини. Дядо казва, че съм по-добра от него. Сега ми се рисува Коледа… Сняг, красиво е, строим замъци. Любима ми е зимата. Красотата е в белотата. Белият цвят е красив. Всеки знае, че бялото е доброто. Обичам Коледа не за подаръците, не… Елхите и борчетата са много красиви. Хубаво е всеки да си помисли да направи нещо добро за някого…“

Ева, 6 г.

 

„Добра съм. Ако някой има нужда от нещо, а аз имам, мога да му дам. Днес дадох пластелин на децата, които нямаха.

Харесвам и ученето, и игрите. Ученето ми харесва малко. Не си и помислям да се откажа да уча. Първи клас наближава…, а пък искам и да знам. Рисуването ми е интересно, защото така мога да нарисувам цялото ни семейство, а мога и да надпиша рисунката.

Игрите са ми най-мили. Обичам понякога да си играя сама с кукли. Все едно съм майка… Представям си…

Аз си мечтая да стана фризьорка. Обичам да се занимавам с косите на хората, да си измислям прически с дълги плитки.“

Ивон, 6 г.

 

„И аз не знам какъв съм. Татко иска да се науча да се бия, учи ме на бокс, за да мога да се защитавам. По-добре ми е да ходя на плуване, предпочитам го.

Аз съм човек, който обича много неща: Морето…, защото обичам игрите с вода и свободата… Зимата… заради Коледа…, снежно е, побеляло е. Зимата ми е любима, в нея има вълшебства. Вълшебствата обичам, защото съм добър. Добрите хора обичат вълшебствата, защото те могат да им помогнат за някоя добрина. Аз, например, мога да си пожелая нещо за семейството ми – мама, тате и аз да сме добре. Мечтая си винаги да има обич в семейството ми.

Като порасна искам да бъда строител, ще строя къщи на другите хора.“

Йоан, 6 г.

 

„Ако някой иска да ме опознае, трябва да поиграе с мен и ще разбере каква съм. Ще усети, че съм нежна. Нежност – означава да говориш мило и тихо, да не обиждаш и нагрубяваш. Ако си добър, си и умен. Умът си личи, ако помагаш на другите да разберат, каквото не знаят. Веднъж помогнах на К. да разпознае знаците за „по-голямо“ и „по-малко“. Ученето ми е близко на сърцето, а и трябва… Мисленето ми харесва.

Мечтая нашият свят да стане по-добър.

Когато порасна, мечтая да имам сладкарница и сама да правя сладкиши за хората…“

Елица, 6 г.

 

„Аз обичам да си играя с приятели и обичам да се запознавам с хората, защото така ги опознавам.. Обичам да опознавам нови добри хора. Дали са добри или лоши, разпознаваме ги лесно. Трябва да ги питаме нещо и те да отговорят. Ще ги питам: „Лоши ли сте?“ „Да“ или „Не“.

Обичам мисленето. Ако мислиш, може да намериш някакъв верен отговор. Обичам въпроси за природата, интересен ми е животът в природата. Ученето ми е по-мило от играта.“

Кристияна, 6 г.

 

„Ако не ме познават, само по името не могат да разберат какъв съм. Аз съм добър и отговорен. Да си отговорен значи да се грижиш добре за другите, за семейството си. Аз се грижа за сестра ми.

Обичам мисленето. Когато има някаква задача, трябва да се помисли мълчаливо. Ученето ми харесва повече. По-интересно е, но май така ми го правят учителите… В играта по-лесно се натъжавам, ако откажат да играят с мен. Аз се натъжавам и от песни. Разплаквам се. Чувствителен съм, домъчнява ми. Да си чувствителен е хубаво. В сърцето ти има много сълзи, които се раждат от чувство на обич…“

Павел, 6 г.

 

„Аз съм като добрите хора. Те по-често са весели, а аз съм весела. Развеселявам се лесно, когато ми разказват нещо забавно. По-добре е човек да се смее. Смеенето е хубаво нещо, по-добро е от плача. От плача душата се разплаква, сърцето се измъчва, а после очите са със сълзи. Може от плач да вдигнеш температура…

Смехът също идва от сърцето. То силно тупка, то се смее и се показва на усмивката. Има някакво вълшебство в усмивката. Може да я предадеш на другите.“

Елен, 6 г.

 

„Аз повече обичам да играя, че ми е по-весело. Обичам играта: „Познай кой човек е?“ Не е трудна. Аз съм весел човек. Веселите хора правят неща, за да развеселяват другите. Става ми и на мен забавно.

Мечтая си за истински въртолет. Привлича ме и искам да скачам с парашут. Смел съм, не ме е страх от нищо. Може би само от гръмотевици. И от мечки..

Ученето ми е интересно, когато има нещо забавно. А играта, когато може нещо да се научи.

Бих пожелал да не умират хората…“

Валентин, 6 г.

 

„Аз съм спокоен. Спокойните хора са щастливи, защото не си създават проблеми.

Ученето ми е интересно, за да науча числата, буквите. Буквите трябва да науча, за да мога да чета. Искам да се науча да чета приказки. Обичам приказки, защото в тях има приключения. Има разни хубави картинки. Може да се страхувам, може да съм тъжен, приказката може да ме развесели. А може и да ме натъжи.

Мечтая да играем футбол и да победим…“

Венелин, 6г.

 

„Аз съм възпитана. Възпитаните хора са много умни.Те много са мислили и знаят, че това е добре.

В сърцето ми живеят чувства. Най-силното ми чувство е обичта. Първо за нея се сещам, защото обичам хората и защото те са много чувствителни. Като видиш човека, можеш да познаеш кое му е най-силното чувство. Ако е обич, може да се появят сълзи в очите.

Тъга имам също.

Мечтая да живеем в обич всички.“

Ирина, 6 г.

 

„Аз искам да съм като спайдермен. Готин е и спасява всички. Искам да съм смел, за да видят хората колко съм безстрашен. Искам да съм храбър, да не се плаша от злодеи. Злодеи има само в приказките. В истинския живот  няма злодеи, а само щастливи хора и нещастни. Нещастни са, които се хранят от боклука, защото нямат пари. Трябва някой да им помогне. Един не може, трябва всички да са с добри сърца- Като Спонджбоб, който е с чисто сърце. Чисто сърце значи да имаш любов в сърцето.

Мечтая кака винаги да е добра с мен.“

Теодор, 6 г.

 

„Аз съм Алекс и съм момче. Аз съм дете, което беше много малко като се роди. Първо мама и тате са имали сватба. Бавно растях. Сега съм добър. Когато съм ядосан, става много по-зле. Много се сърдя.. Понякога се сърдя на моя приятел. Ядосвам се, когато ме изоставя. Като се ядосах, счупих таблета с крак. Искам да съм по-спокоен.

Когато не познавах децата, много се изнервях. Много се тревожех за мама, когато бях в Селановци. Много ми беше мъчно и не играех с никого. Мечтата ми е да се чувствам такъв, нормален човек. Да съм по-спокоен…“

Алекс, 6 г.

„Когато съм ядосан, пищя силно и не се чувствам добре. Когато го няма бате, съм много по-добър. Помагам за градината. Садих лук, обичам люто.

Искам да съм добър, за да не ми се карат. Реших да съм добър, защото всеки ще ме обича. Ще съм по-щастлив и спокоен. Хората обичат спокойните.

Баба мечтае да запали камината, да си легне на топличко и до нея да има едно кученце. Тя обича да чува как пукат дръвчетата в огъня. А аз мечтая да имам къща, пълна с кучета. Много ги обичам. Ако нямахме нито едно куче, щяхме да сме много тъжни.“

Самуил, 6 г.

 

„Аз съм красива. Красивите са хубави. Аз съм от добрите. Така съм решила. Помагам на мама в готвенето. На мама и е приятно. Помагам и като я гледам.

Щастие е да обичам мама, тате, бате, баба и дядо.

Мечтая да летя с криле като птиците. Изморявам се като ходя. Ако полетя, ще летя ниско около мама.. Ще полетя над полюса – Северния. Там има повече сняг. Дядо Коледа живее там. Искам да видя джуджетата как работят.

Мечтая също да се науча да плувам, за да плувам до шамандурата. Искам и да се науча да чета и да пиша.“

Габриела Василева, 5 г.

 

„Казвам се Стели. Аз съм дете и съм батко, защото имам малък брат. Уча го да подрежда играчките. На 6 г. съм. Когато стана на 7 г., ще ходя на училище. Искам да играя, да уча. Обичам да уча за животните. Знам кои животни са месоядни – тигър, лъв, пума, ягуар… Мечтая да стана доктор на животните. Радостен съм, когато си играя с динозаври.“

Стилян, 6 г.

 

„Аз не се отличавам от другите деца. Като тях съм. Всички сме българи. Сега съм дете и обичам да пиша цифри. Интересно ми е, защото мама иска да ме научи. А тук, в детската градина, днес моделирахме цифри от пластелин. Учителите ни учат не само на цифри, но и на правила. Имаме картинки за правилата. Като минаваме покрай тях, поглеждаме ги и се подсещаме.“

Сияна Дилова, 6 г.

 

„Аз съм добре, защото си мисля за подаръците утре. Утре имам рожден ден и имен ден. Развълнуван съм и само за това мисля. Мечтая за ски и за планина.

Тъжен съм, когато не съм на градина. Скучно ми е в къщи, няма с кого да играя. Тъжен съм понякога, например, ако сме на гости и в къщата има куче.

Радостен съм, когато съм в градината или съм на разходка с Йоан.

Мечтая да стана скиор.“

Николай, 6 г.

 

„Аз съм добър човек. Добрият човек, ако има нещо, дава на някой, който има нужда. Той може да е мил и внимателен. Аз умея да бъда приятел. Казвам го на момчетата. Искам да ме харесват всички.

Искам да бъдат по-добри хората, защото светът ще е по-спокоен. Няма да има престъпници.

На Коледа хората мечтаят за различни неща. Децата мечтаят за играчки. Някои мечтаят за лято. Други мечтаят за здраве. А всички мечтаят да се случват чудеса…“

Ивайло, 6 г.

 

„Аз съм талантлива. Горе-долу… Талантливите обикновено са добри. По-спокойни са. Обичат да рисуват на тишина. Нямат нужда от шум. Тишината им помага да мислят. Не могат да рисуват, ако не мислят. Аз понякога, докато рисувам, мисля. Приятно ми е и не си губя времето да мисля предварително. Мисленето прави рисунката по-интересна, защото измисляш как цветовете да бъдат подредени красиво…

Тъжна съм, ако видя страдащи животни. Мъчно ми стана, когато видях една сгазена котка. Душата ми е добра, грижа се за животните.Искам ловците да не убиват сърните и елените. И хората да се грижат за животните.“

Тияна, 6 г.

 

„Аз съм талантлива. Това значи хубаво да рисуваш, рисунката да е красива. Харесва ми да рисувам върху огромен лист, има повече място за по-големи фигури. Исках да нарисувам танц, пробвах и ми се получи. Много се вълнувам от таланта. Живее в сърцето. Човек се чувства приятно и топло. Топлината означава сила и живот.

От малка разбрах, че обичам рисуването. Трябва да имаш идея, да си го намислиш предварително, после пробваш. Пробвам непрекъснато нови неща за рисуване.“

Теодора, 6 г.

 

„Харесват ме, защото хубаво рисувам, помагам на хората, които не могат да се справят, трудолюбива съм. Като правя нещо за хората, чувствам се добре. В сърцето имам различни чувства. Обичам да правя нещо с любов., да нарисувам рисунка с любов. Различно е. Когато се рисува с неуважение, става грозно. Аз обичам да рисувам лебеди. Тъжна съм, когато губя приятели. Губя приятели, ако се скараме. Като мисля нещо, казвам го. Може и в рисунка… Цветя рисувам. Те дават дъх, свеж и хубав, чувства се от хората. Сърцето ми е добро. Това означава да правиш нещо с любов.

Щастие е да не се разделяме с хора, които обичаме.“

Светослава, 6 г.

 

„Аз съм добър. Не знам защо съм добър, не съм мислил. Добрите не се отличават от другите, не личи. Забелязваме ги като направят нещо добро, някаква добрина.

Държа се прилично. Изпълнявам, каквото трябва. Слушам майка си и баща си, искам да се чувстват добре. Да знаят, че имат добър син.

Аз съм знаменосец. Има нещо много сърдечно в това, имаше някакво вълнение в сърцето ми. Защото се чувствам отговорен, правя нещо важно за мен…

Мечтая да бъда художник…“

Цветомир, 6 г.

 

„Аз бях малко срамежлива. Срамувах се от всичко. От децата. Те крещят и не мога да говоря. Като не говоря и си мълча, мога  да чувам какво казват учителите. Искам да ги слушам много. Те говорят нежно, когато сме добри. Аз сега съм добре. Обичам да говоря.

Мечтая да съм Барби. Вече я заобичах. Дядо Коледа ще ми донесе кухнята на Барби и ще готвя на тате и на леля. Много я обичам.

Желая на всички да са здрави и да не се карат.“

Сияна Стоева, 6 г.

от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *