тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

Мотивацията за учене…


януари 18, 2017 4:49 pm, в категория : , от

Създавайки своите програми и учебни планове за учебната година, решихме, че с повече внимание ще се вгледаме във възможностите да развиваме у децата мотивация за учене. Разбира се, винаги сме знаели, че не можем да включим децата в дейност, ако не намерим подходящия за всяка възраст начин да ги мотивираме. Мотивацията има градиращо развитие в етапите на предучилищното детство. В 3-4-годишната възраст игровата мотивация е единствено възможна, когато трябва да стимулираме желание у детето да извърши нещо. При 4-5-годишните, при които фантазното въображение е във върха си, най-подходящо е да ги въведем във въображаема ситуация, в която следвайки въображението си, децата могат да участват в дейности с учебен характер, без да усещат дидактичност. Въображаемите ситуации помагат на децата да учат, забавлявайки се и чувствайки се герои от приказка.

При шестгодишните, обаче, не винаги е възможно учебните задачи да се прикрият зад игра или приказка. И не е необходимо. Познавателните интереси се задълбочават. Познавателните потребности се разгръщат широко. Децата постепенно се влюбват в познанието. Започват да разбират за какво им е нужно. Някои от децата се чувстват щастливи от осъзнатата потребност да узнават нови неща. Всичко това е свързано с мотивацията за учене. Когато тя се появи, учителите подбират дейности, чрез които да я задълбочат във всички аспекти на познанието. Това е така, защото децата имат различна индивидуалност и интереси в различни посоки. Всеки трябва да открие онова, което ще вълнува неговата душа, за да го развива. Децата работиха по различни проекти, в които се включваха и родители. Идеята беше да има търсене и да се постига задълбоченост. Един от проектите развиваше умението на децата да разбират и тълкуват народни умотворения. Други проекти обогатяваха енциклопедичните знания на малките по различни теми. Едновременно с това се правеше и специалната подготовка за училище, която включва разбирането на системата на езика и развитието на количествените представи.

За да разбера на какво ниво е развита мотивацията за учене, предлагах на децата да коментират двете дейности „учене“ и „игра“. Част от децата осъзнато и с удоволствие говорят за ученето:

„Ученето ще избера пред играта. То е по-забавно. Удоволствието от ученето е по-голямо.“;

„С ученето мога да науча много неща. Ученето е за мислене и да развиваш мозъка си.“

„Ученето е приятно, защото ти помага да знаеш. Полезно е знанието, защото ще можеш да го използваш.“;

„Ученето е нещо добро. Не ме мъчи. Забавлява ме, когато е ново и интересно.“;

„Ученето предпочитам пред играта. Научавам нови неща. Днес научихме, че трябва да чуваме всеки звук в думата.“;

„Ученето ми харесва, защото искам да познавам числата, буквите и формите.“

Все още по-голямата част от децата са колебливи. Иска им се да кажат, че ученето е важно за тях, но играта с пълна мощ владее съзнанието и чувствата им. И това е добре, и трябва да ги разбираме. Трябва да оставим душите им спокойно да узреят и да допускаме играта толкова, колкото е необходимо, да присъства в ежедневието им. Ще ви оставя сами да прочетете размислите на малките, за да усетите как в душите им играта е блян, който е трудно да бъде изместен. А те самите разбират, че трябва да я поизместят, за да направят място за учебния труд. Заслужават да разбираме усилията им.

 

 

 

от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *