тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

На кого искам да приличам?


април 20, 2018 3:03 pm, в категория : от

Във възрастта на предучилищното детство възпитателската работа е с абсолютно предимство пред обучителните дейности. И макар че детското ежедневие е изпълнено с не малко като съдържание и времетраене учебен труд, ако ние не успеем да вплетем там и идеи, свързани с личностовото развитие на децата, усилията ни да превръщаме малките от рано в ученици ще ни обезсмислят.

Детската личност започва да се оформя към шестгодишната възраст и ние лесно я разпознаваме. Тя започва да се оглежда наоколо и започва да оценява близката около нея действителност:  Кое е справедливо?; Кой постъпва честно?; Защо са нужни правилата?; Смело ли е да излъжеш?; Достойно ли е да обидиш?.. и още много подобни въпроси започват да тревожат детското съзнание. Лесно е да ги пренебрегнем и да принудим децата да не отклоняват поглед от учебната тетрадка. Но дали ще сме свършили своята работа на възпитатели?..

В дните на отворените врати Ива Кралева, учител на децата от четвърта група, реши да покаже докъде  са извели с колегата си работата по нравственото формиране на шестгодишните. Тя успя да постигне обхват и дълбочина. Идеята и беше да покаже доколко децата са овладели ценностни модели на поведение. Дискусията и коментарите на децата бяха върху основата на авторски и народни приказки с поука.

Първо, в практически план, включвайки се в драматизация на руска народна приказка, малките пресъздадоха артистично отношението си към съдържанието, изпълнено с нравствени послания. Артистът анализира чрез художественото пресъздаване в играта.

По-късно, децата разпознаваха по изображение приказка и тълкуваха изведената в края поука, така както я разбират. Малките се отдалечаваха от стандартното тълкуване на нравствения извод, но никой не ги прекъсваше, защото собственото виждане е по-ценно от механичното запомняне на чуждо тълкуване.

Интересен беше коментарът на децата в отговор на въпроса: „На кой от приказните герои искаш да приличаш и защо?“ Отговорът изисква познаване на огромен обхват приказно съдържание. Необходими са още добри аналитични способности, развито умение за самооценка,  в начална степен формирана ценностна система. Накрая – да се припознаеш в поведението на приказен герой и да го представиш убедително пред останалите, пречупен през виждането за самия себе си. Децата предпочитаха да се припознават в положителните герои, откривайки техни характеристики, които са им близки. Имаше смелчаци, които се припознаваха в герой, сочен от общественото мнение като отрицателен. В този случай да защитиш позицията си е дори по-трудно. Но този случай дава възможност на учителя да обясни, че човешкото поведение е богато нюансирано и не можем да го затворим в категориите „добър“ или „лош“.

Мисля, че предучилищното време е оползотворено добре и в полза на децата. Освен задължителната фактология, която владеят, мисловният им потенциал е разгърнат и готов да се справи със следващите предизвикателства…

Ползвани са следните литературни произведения: „Цар Иван“, „Лъвът и мишката“, „Лъжливото овчарче“, „Щурецът и мравката“, „Рибарят и златната рибка“, „Златната кокошка“, „Гъската със златните яйца“, „Градският и полският мишок“, „Кучето и вълкът“, „Слънце и вятър“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Алиса в страната на чудесата“, „Трите прасенца“, „Красавицата и звярът“, „Замръзналото царство“ „Пепеляшка“, „Спящата красавица“ др.


от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *