тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

Думата „споделяне“


април 18, 2018 2:20 pm, в категория : от

Думата „споделяне“ и други думи упражняваха днес децата от втора група със своя учител.

„Какво можем да споделяме?“ – попита учителят.

„Играчки, храна, дрехи… радост, ако сме весели, ако сме тъжни…“ – отговаряха малките.

Така, съвсем непринудено, Снежка Стоева, учител на децата от втора група, ги отведе до разговор за емоционалните състояния. Идеята на учителя беше, докато си говорят за преживявания и чувства, децата да започнат да осъзнават думата като смислова единица на речта, да се опитват да я отделят от общия поток на речта и да я включват в различни конструкции – изречения, разказ.  Но тя загатна и огромното смислово многообразие, което могат да имат думите. Децата упражняваха думи от различни категории: думи, означаващи предмети – птица, гнездо, дете, дърво, клони, крило; думи, означаващи природни явления – вятър, буря, гръмотевици. Учителят постепенно ги извисяваше до употребата на думи, означаващи нравствени качества: добър, учтив, възпитан, благодарен, внимателен. Маркираха и най-високата категория: думи, означаващи нравствени добродетели – добрина, благодарност, споделеност. Всички думи бяха вплетени в речева  ситуация по съставяне на собствен текст по серия от две картини. Съдържанието на картините насочваше децата към прояви на състрадателност, съпричастност и желание за помощ. Съставянето на текст също не беше самоцелно, а в подкрепа на идеята да създават своя книга. Когато имат собствена мотивация, децата са активни. А и още са повлияни от разговорите за книгоиздателската дейност и от книжния кът на издателство „Пан“.

За да получи обратна информация от малките и да провери разбирането им за думите,  Снежка Стоева предложи всеки да си спомни поне една от споменаваните думи и да я маркира със символ на сърце върху табло. Символът не беше избран случайно. Докато говореха за думите и изреченията, те изразяваха чувствата си и се учеха да ги разбират. Накрая изрисуваните от малките усмихнати личица, които изразяваха удоволствието им от разговора, се събраха в едно сърце и вероятно това беше сърцето на техния учител…


от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *