тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

Неочаквана среща


април 5, 2019 4:01 pm, в категория : от

Благой и Венелин са  бивши възпитаници на Детска градина „Първи юни“. Дванадесет- тринадесетгодишни момчета, ученици в шести клас на СУ „Пейо Яворов“ и СУ „Стоян Заимов“.

Обадиха се по телефона. Попитаха: „Може ли да почетем на децата и да поговорим с тях?..“ „Разбира се!..“ Срещата с порасналите вече наши деца е като да видим реализирана своя идея за тяхното развитие. Обикновено разговорът е вълнуващ и за двете страни, изпълнен с носталгични спомени, разкази за настоящето и споделени мечти за бъдещето.

Момчетата бяха подготвили подаръчета за шестгодишните – разделители за книги с изписано върху тях послание.

Замисленото като „Да почетем на децата…“ гостуване прерасна в продължила около два часа среща и разговори за книгите, за съдържанието на някои приказки, за изводите и поуките, за смисъла на четенето, за знанието, за богатството от думи в речника, за думите с преносно значение и за тяхното предназначение.

Не сме се наговаряли да се срещнем в Седмицата на детската книга, но спонтанните и непринудени срещи са най-смислени и вълнуващи. Момчетата бяха подбрали няколко детски книги, подходящи за най-малките и най-големите.

Тригодишните в първа група се зарадваха на неочакваните гости. Венелин прочете за тях „Червената шапчица“ и вещо, с усмивка, тръгна да им показва картинките. Макар че знаеха съдържанието на приказката почти наизуст, малките бяха заинтригувани от усмихнатия млад четец и разказвач.

По-големите деца от трета и четвърта група предпочетоха да послушат една от приказките на Астрид Линдгрен сред зеленината на двора. Всеки си намери удобно местенце и се заслуша в артистичната реч на Благой. Той успяваше да привлича вниманието им, проверявайки от време на време тяхната съсредоточеност с въпроси по съдържанието. Децата имаха възможност да избират: да послушат приказката или да играят. Те се наслаждаваха едновременно на усещането за природата и на общуването с  художественото слово.

Преди да си тръгнат, двете момчета влязоха отново при най-големите. Шестгодишните си бяха направили табло, изобразяващо любими техни приказки. Заговорихме за начина, по който художествените текстове ни помагат да разбираме истините за живота и хората. Предложихме на децата да споделят някоя поука, важна за тях самите. Разговорът стана задушевен и не забелязахме кога Благой е седнал след децата на малкото столче и развълнувано вдига ръка, за да отговаря на въпросите.

Не им се тръгваше. А ние се чувствахме така, сякаш разговорът с тези момчета не е прекъсвал през годините. И чувствахме, че празникът на книгата е възможен, само ако книгата е станала част от сърцето и душата на човека.


 

от: Александра Иванчева



3 коментара

3 коментара

  • Мария Папуркова says:

    Страхотен жест на момчета, бивши възпитаници на градината. Можеха да ни забравят или подминат, но те дойдоха с трепет и вълнение в градината, в която явно са се чувствали щастливи. Благодаря ви пораснали момчета. Днес ме зарадвахте. Идвайте пак. Ние ще ви чакаме. Ваша Мария Иванова. учител по музика.

  • Мария Папуркова says:

    Благодаря ви, момчета. Направихте ме щастлива с това, че не сте ни забравили.

  • Диана says:

    Наистина, невероятен жест на прекрасни младежи! Предполагам, няма по-голяма награда за вас, мили учители!
    Трудът ви е пълноценен!
    Момчетата са избрали верния път – ръка за ръка с книгата! Успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *