тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

Какъв човек си ти?..


януари 16, 2017 10:28 am, в категория : от

Аз съм човек, който обича да е добър, но не винаги успява. Така е, защото съм човек с много енергия и батериите ми никога не се изтощават. Неуморим съм, докато не ми се изпоти главата. Можеш ли да пазиш тайни?.. Тогава ще ти кажа, че гледам един момичешки филм. За Барби…  Казах си: Защо не? Гледах го и ми хареса. Барби е хубава и нежна, дори с хора, които не са добри и не я харесват. Такива филми правят момчетата по-нежни. Пазя го в тайна, за да не ми се подиграват. Измъчвам се, че не мога да споделя с момчетата…

Тревожен съм, че ще ходя на училище. В детската градина ми харесва.

Щастлив съм, че имам добри приятели и добри учители.

Когато бях малък исках да стана рокер. Сега това не ми харесва, а повече ме привлича да стана учител или кмет. Ако стана кмет, ще направя града чист и с много градини с цветя…

Симеон, 6 г.

 

Аз съм добър. Правя добрини за близките си. Мога да помагам на мама за всичко. Човек може да прави добрини и за хората, които не са му близки. Бих направил нещо добро и за непознати…

Спокоен съм. Това значи да седиш и спокойно да слушаш учителите. Това не е трудно за мен. А може да получиш и похвала…

Нямам причини да съм тъжен, освен ако откажат да ми купят нещо. Но разбирам, че парите са нужни за храна.

Мечтая да стана добър ученик.

Мартин Божинов, 6 г.

 

Аз съм българин и това ми харесва. Българските песни, които са народни, ми харесват, имат хубава мелодия.

Спокоен съм. Може да ме ядоса Дара. Ако някой ме дразни, решавам да медитирам, за да се успокоя. Дишам и издишам и си мисля за мама и за семейството ми – мисълта ме успокоява.

Майка ми ме учи да пиша някои ръкописни букви. Дори когато прекалено дълго пиша, приятно ми е. И ученето, и играенето са важни. Когато играя, почивам си. Когато уча, бързам, за да си играя. Ученето и играта не си приличат. Играта ми е забавна, а ученето ми е скучно. Мама ми прави ученето забавно, като ми слага купичка с ядки…

Мечтая да стана космонавт. Винаги съм искал да събера камъни от Луната…

Габриел, 6 г.

 

Аз съм добър човек. Сигурна съм. Винаги слушам, за да чуя какво ми казват учителите. Важно е, защото искам да им доставя радост. Учителите се радват, те искат децата да обичат да учат и да знаят много.

Възпитана съм. Някои деца са възпитани, защото и майките им са възпитани и им е по-лесно да научат децата си.

Ученето може да бъде досадно и приятно. Приятно е, когато мама е свободна и си играем заедно на детска градина.

Щастие за мен е да правя някои от любимите си неща: къпане в басейн или на море, скачане на бънджи и на батут, ядене на шоколадов сладолед, скачане в снега.

От ученето и играта предпочитам играта Като са малки, а и като пораснат, децата играят. Големите хора също играят –  карти, шах и други игри.

Мария, 6 г.

 

У дома имам тетрадки със задачи и две книги за учене. Просто не искам да уча, но ме карат. Преструвам се, че уча, а играя на таблета. Не мога само учене в къщи, но ме карат. Понякога се заключвам сам, да не ме видят. Но знам, че ученето е много полезен труд. В детската градина правим с пастелите интересни неща. Обичам и енциклопедиите и историите за динозаври и всякакви животни.

Аз не обичам да ходя на дълги пътешествия, защото заспивам в колата и сънувам кошмари. От музиката и движението си представям страшни работи – че планетата се върти и е в огън.

Понякога човек може да е тъжен и да страда, ако няма приятели. Но трябва да има някакъв късмет като от лотариен билет и да се появи някакъв приятел…

Мечтая всички хора да са щастливи.

Християн, 6 г.

 

Аз съм добър човек. Но понякога се ядосвам и ставам и аз груба. Като се скараме, може и с говорене да се оправим, но е трудно да се успокоим. После сме тъжни. Говорим и отново се сприятеляваме. Най-лесно бих се скарала с някое момче. Не бих се скарала с Мими, Рени.

Децата растат добри, ако семейството е добро. Семейството е добро, ако в него има любов. Тъжна съм, когато ми се карат. Ако ми се карат с любов и без любов, и в двата случая страдам. В къщи мама ми се кара с любов. В детската градина също има любов. Тя идва от учителите. Искат да ни възпитават – да ни научат да бъдем добри. Учат ни да рисуваме, да пишем, да мислим. В приказките има поука, те ни учат да мислим и да я разбираме. Беше интересен този вид учене. Ставаме умни.

Далия, 6 г.

 

Аз съм човек, който обича да учи. Харесвам математиката. Някои предпочитат игрите, но ученето е по забавно. Аз харесвам умните хора и искам да стана като тях. Това ще стане с много учене. Харесвам всякакви книги и от тях научавам много неща.

Ученето ще избера пред играта. То е по-забавно. Удоволствието от ученето е по-голямо.

Винаги съм щастлива. От добре свършена работа, от правилно решена задача, от някоя хубава дреха…

Мечтая да съм голяма и умна, да стана учителка и да уча децата на математика.

Ева, 6 г.

 

 

Понякога съм палав. Това е нещо като да тичаш, да риташ, да играеш, да си правиш къща на кученцето. Аз направих къща на кученцето от слама и тухли, за да му е топличко. Обичам котки, кучета. Грижовен съм към животните. Заобичах животните от тате е бате, когато бях на 4 години. Не е лошо да си палав. Грижа се за животните на село. Селото е хубаво нещо. Има много земя, може да се садят дървета с плодове, зеленчуци. Много видове животни имаме.

Малките деца трябва да учат. И ученето, и играта са интересни. Има интересни страници в книжките да се учим да оцветяваме… За играта знам много. Играта е хубава, ако играем, без да се караме. Строим си къщички от столове, представяме си, че сме като на село – нещо хубаво. Също в играта да споделяш с приятел е хубаво.

Мечтая да стана гледач на животни.

Чавдар, 6 г.

 

Казват ми, че съм хубав. Даже Божидара ми каза. Много хора ми казват, че съм сладък. Харесват ми бузите. А може би защото мама ми облича хубави дрехи. Но и друго е важно – да си добър, да се сприятеляваш с децата, да споделяш нещо с другите. Споделяме играчки, доброта като сме добри с другите. Тате е бил много добър с един самотен човек и му е дал пари да си купи нещо за ядене.

Ученето е важно, защото искам да стана много добър ученик. Понякога не е лесно, някои задачи са трудни. Не знам какво да правя като игрите са толкова хубави.

Мечтая да стана много добър баща. Значи – като кажеш на детето си нещо и не го направи, после да го кажеш малко по-силно – да разбере. И да не го набиеш. Искам да бъда добър и да помагам на другите хора.

Мартин Николов, 6 г.

 

Аз се чувствам като нормален човек. Нормалните хора са спокойни, внимателни. Не се обиждат, нежни са. Мила съм – също като госпожа Тупова, госпожа Василева и теб. Също харесвам и госпожа Иванова. Обичам да пея. Като пея, вълнувам се от мелодията. Народните песни харесвам повече. Най-вълнуваща песен за мен е „Слънчице, мило мамино“.

Предпочитам ученето пред играта. Ученето е по-приятно, защото като учиш бързо, имаш време за игра. Ако играеш много, не ти остава време за учене.

Ренай, 6 г.

 

Най-хубавото тук, в детската градина, е, че има песни, танци и учене. Пеенето е много вълнуващо за мен, защото много  харесвам музиката. По това приличам на тате, който свири на саксофон, кавал и пиано. Веднъж правихме изпълнение с него. Госпожа Иванова ми е най-любимата учителка. Тя ни учи на песни, а аз обичам народните песни, защото имат хубави думи и мелодия.

Ученето е нещо доста интересно за децата. Приятно е – оцветява се, решават се задачи. Доста ми е интересно. Играта е забавна, когато си представям, че съм голяма.

Никита, 6 г.

 

Аз обичам да съм добра. Казвам едни думи: „Моля те, не ми е забавно…“, „Моля те, не ме дразни…“ Казвам ги на детето, което ме дразни. Това помага при добрите деца. Хората се обиждат с грозни думи. Обиденият се чувства зле и се сърди. Понякога казват: “извинявай“ и тази дума винаги помага.

Най-тъжна съм от една обидна дума. Думата „боклук“ от едно момче ме кара да се чувствам зле. Аз исках само да го погаля по главата… Аз не отговорих с обидна дума, защото е много мил и много хубав.

Игрите са много хубави за играене. Ученето е математика и задачи. Мъчително е. Мъча се над задачите.

Йоана, 6 г.

 

Аз съм хубав човек. Значи – добър съм и слушам спокойно. Много ми харесва да слушам спокойно. Почти винаги успявам. Понякога е трудно, става шумно, защото децата си говорят. Говорят си за игри. Ако не ми е интересно, си говоря с Християн за играта със звездите, с които да си направим кормило и да си представяме, че сме шофьори. На Хриси му е яко да се блъскаме.

Най-интересно ми е да играя. Винаги съм щастлив, защото обичам да съм щастлив. Нежен съм. Това означава да казваш добри думи и да ги казваш тихо. Аз харесвам повече нежните хора, защото са много мили.

Учене означава да се учиш да си добър.

Денислав, 6 г.

 

Обичам да се запознавам с много хора. Много обичам да говоря. Когато нещо знам, искам да го кажа, за да го знаят и другите хора. Не мога да се сдържам. Ако нещо съм узнал, казвам го. Знанието може да дойде от интернет, от телевизията, от книгите… Някой човек, който е живял някога, може да разкаже в книгите какво се е случило. Така узнаваме…

Малките деца имат много енергия за тичане. Големите хора имат енергия да работят и да учат важни неща.

Ученето и играта еднакво ми харесват. С ученето мога да науча много неща. Ученето е за мислене и да развиваш мозъка си. В него се натрупват знанията. Не трябва да трупаме много знания. Някои са излишни и изместват други, по-важни. Важни са знанията за мисленето, за добрината, за здравето.

В играта човек също учи. Рисуването, например, е по близо до играта, но също е учене. Учене е също и създаването на творения – вземаш всякакви джаджи и строиш и си правиш нещо…

Александър, 6 г.

 

Не винаги съм добра. Случва ми се да обиждам, когато някой ме обиди. Тате ми е казал, ако някой ме обиди, да обидя и аз. Когато ми кажат, че съм досадна, обиждам и аз, за да разберат как се чувствам. Добрите неща ги правя, когато споделям играчки. Споделям също и чувства – радостни или тъжни работи.

Малко не ми се учи, ама наближава пролетта, после лятото и през есента ще ходя на училище. Бате и той не може да се оправи с ученето. Мъча се да се старая в ученето в детската градина. Мечтая за добри оценки в училище. Играта ми е по-мила.

Има много мили неща в живота – да споделяш чувства с хората, които обичаш.

Детелина, 6 г.

 

Аз съм срамежлива. Срам ме е от непознати. Предпочитам да си мълча. Така съм по спокойна. Говоря, когато ме питат учителите. Зная, но не обичам да говоря. Има приказливи и мълчаливи. В училище на приказливите ще им е по-лесно, но не винаги. Те говорят, когато трябва и когато не трябва. Не трябва да говорят, когато не ги питат.

Умея да слушам внимателно, защото тогава ще разбера нещо, което ми казват

Винаги се справям със задачите. Мълчанието ми помага да се справям тихо с трудни задачи.

Ученето е приятно, защото ти помага да знаеш. Полезно е знанието, защото ще можеш да го използваш. Добрината също е полезна и нужна на хората, за да разбират, че като се карат, си казват обиди и се нараняват.

Мечтая да станат добри всички хора и светът ще е добър и хубав.

Ивайла, 6 г.

 

Аз съм човек, който обича да прави подаръци. Много ми е лесно. Първо лягам на леглото и мисля. Мисля за човека. Знам кой какво обича. След като приключа с мисленето, вземам лист и рисувам. Някои неща просто ми идват на ум. Рисувам кой каквото обича. За тате – чаша с бира и да гледа мач. За мама –  тя, аз и лавандула, защото обича всичко лилаво. За баба – всички от семейството, защото обича да сме заедно. За госпожа Тупова – кокошка, защото обича да ни разказва за птиците. За госпожа Василева – поляна с цветя и хора, защото обича като всички я слушаме. За теб /за мен/ – хубаво малко лъвче, защото искам да ти покажа колко добре рисувам. Обичам да правя творби – нещо, което аз наричам различни форми от хартия. Сгъваш листа, изрязваш крайчета, разгъваш и се получава интересна фигура.

Ученето е нещо добро. Не ме мъчи. Забавлява ме, когато е ново и интересно. Не ми е досадно.

Играта прилича на ученето. Има игри, с които може да се учи.

Мечтая всички – деца, учители и възрастни да са живи и здрави.

Мишел, 6 г.

 

Аз съм най-добър, когато си рисувам, защото рисуването ме успокоява. Спокоен съм също, когато имам задача и съм зает.

Аз съм палав, защото съм спортен човек. Тренирам много. Искам да побеждавам винаги. Обичам спорта, защото обичам бързите движения. Във футбола има мислене. Първо слушаме обясненията на треньора. Опитваме да правим, каквото ни показва, например как да водим топка с външна и вътрешна страна на ходилото. Мисленето е как и на кого да подадеш топката.

Ученето предпочитам пред играта. Научавам нови неща. Днес научихме, че трябва да чуваме всеки звук в думата, за да се научим да пишем и четем.

Играта е за спортуване. Обичам я, когато печелим. Когато губим, плача.

Мечтая да стана учител и да уча децата на рисуване, математика и спорт.

Любомир, 6 г.

 

Аз съм много добър, когато съм с добри хора. Добрите хора ме карат да правя добро. Говорят тихо, спокойно и казват добри неща – за учене, за добрини.

Интересно ми е в тази градина. Учителите са добри. Понякога, когато искаме да играем по-дълго, те обещават и изпълняват обещанията си. Ако говорим и се бием, карат ни се, но им домъчнява и ни прощават.

Играта ми е много интересна. Като имаш играчки, измисляш си: с оръжието – стрелба, с колата – състезание като във филмите… Играта – добра е за градината. Ученето – добро е за първи клас. Когато трябва да уча, а ми се играе, се чувствам гадно. Добре е един час учене, един час – игра.

Душата не знам къде е, може би в сърцето. Най-силно чувствам там радост, когато се гушкаме всички в семейството.

Мечтая всички хора да имат добри сърца.

Румен, 6 г.

 

Аз съм човек, който обича да помага на другите. Ако с нещо се справям без помощ, а някой не може без помощ, помагам. Чувството ми ме кара. То е в сърцето ми, в гърлото ми. Усещам там един спомен, тъжен. Когато бях в къщи, мама беше малко болна и имаше сълзи. Това ме разстрои. Мислех, че няма да и мине. Разстроих се, защото от усмивката на мама се чувствам много по-добре. Не мога да се усмихвам, когато тя е разстроена. Чувствителна съм. Това означава да мислиш за хората. Имам едно кученце в Биволаре, което ми е като сестра. Може да ми е сестра, както и да е, нищо, че е кученце. Когато плача, тя ме близка…

Играта не винаги е най-важна. Малко ми е трудно с ученето, но не се отказвам. Изморително е. Но продължавам. Старателна съм.

Имала съм две мечти. Първата да съм като Рапунцел – с дълга и жълта коса. Втората – да съм с коса – къса като мама, защото винаги и казвам, че е много красива.

Таня, 6 г.

 

Аз съм добър. Когато ме похваля, ставам още по-добър. Хвалят ме понякога. Ако донеса нещо от къщи, децата ме гушкат, че съм ги зарадвал. Учителите ме хвалят, когато успявам със задачите. Казват ми: „Браво, Цеци!“ Със звуковете се оправям. Интересувам се от задачи с оцветяване, при които като оцветяваш правилно знаците, се получава животно.

Голямо затруднение е, когато ми се карат. Това се случва, ако направя нещо не добро – да спъна някого или да ударя с юмрук в корема.

Ученето помага за мозъка – да почне да мисли. Една задача, после друга и с мозък почваш да познаваш как да я решиш. А играта… Е, ако цял ден играем, ще ми е приятно.

Цветомир, 6 г.

 

Аз съм добър. Обичам да работя. Работен съм. Обичам да готвя супа, пица, заедно с мама. Харесвам готвенето. Когато готвя, става ми хубаво. По-хубаво ми е от приготвянето на храната. Обичам да помагам и на тате. Работим по колата.

Тъжен съм, когато братята ми ме дразнят. Гонят ме, преча им да учат.

В групата не е спокойно, защото много викаме. Викаме силно, когато играем, защото ни е интересно.

Най-щастлив съм, когато ходим на някое ново и непознато място. На Чифлика е най-интересно. Има планина – гора, пътечки и баири.

Ученето – добре е. С по-лесните неща се справям. Трудно е – да не излизам от очертанията. Лесно е рисуването на снежен човек. Трудно е – да го правиш от сняг.

Играта ми харесва повече от ученето. Когато играеш, не си сам, а с приятел и си говориш с него. В ученето си сам, трябва да се справяш сам.

Мечтая да ходя на футбол и да гледам как играят „Северняк“ Славовица, защото братята ми са в отбора.

Иван, 6 г.

 

Аз съм добър човек, защото за всичко правя добро. Помагам на тате да поправя уреди. Подавам инструментите – винтоверт, болтове, чук, винт, отвертка, ключ. Харесвам инструментите.

Искам да правя всякакво добро. Искам да стана лекар и да помагам на бременни жени. Искам да лакирам ноктите  на жените в салон за маникюри. Искам да стана художник и да рисувам портрети на хората, които обичам. Искам да работя на компютър и да имам принтер.

Любимият ми учител е госпожа Иванова, защото ни учи на песни, а харесвам да пея народни песни.

Тъжен не съм бил никога. Никой не ме е натъжавал Ако съм тъжен, плача. Аз съм винаги щастлив, пазя се от тъгата. Влизам в къщи и се скривам под дивана, а тъгата не може да ме намери.

Ученето ми харесва, защото искам да познавам числата, буквите и формите.

Най-важното чувство в сърцето е да си щастлив. Това е добре за хората. Не обичам тъжните хора, натъжават ме.

Георги, 6 г.

Аз съм на шест години. Обичам да играя на таблета. Имам и компютър. Най-много обичам да си гушкам жабата Кроки. Имаше много играчки на панаира, но като погледнах жабката, веднага я познах по очите и я избрах. Обичам я. Не знам дали тя ме обича, защото не говори. Играем с нея една игра, която се казва „Любима дума“. Нейната любима дума е: „Обичам те“. Моята любима дума е „игра“.

Бях малко уплашен, когато отивахме към църквата на кръщене. Топнаха ме във водата, а след това трябваше да се изправя пред Господ. Той искаше да ми каже нещо. Беше важно, но не разбрах точно какво ми каза…

Николай, 6г.

 

 

 

 

 

 

 

от: admin



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *