тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

За добротата…


януари 18, 2017 4:45 pm, в категория : от

 

Скрита зад думите на децата, винаги стои истината за тях. Тя наднича, понякога облечена в пряк изказ, друг път се крие в причудливо описана асоциация.

Въпросът, който задавам:“Какъв човек си ти?“, насочва децата към опит да анализират нравствените си представи. Трябва да използват думи, означаващи нравствени понятия. Това е част от работата, насочена към обогатяване на речника в най-високите категории на речта. Във възрастта на 3-4 годишните речникът се обогатява с думи, означаващи предмети и действия, при 4-5 годишните – с думи, означаващи явления и качества. При 6-годишните, чийто мисловен апарат вече е достатъчно развит, време е децата да са започнали да разбират думи, означаващи понятия. Понятията могат да бъдат също от различен характер. Още петгодишните разбират видовите понятия – животни, растения, превозни средства и други. Но нравствените понятия са от висок клас. Децата трябва да са натрупали нравствен опит. Те го трупат като участват в различни житейски, групови, учебни, игрови ситуации, които учителите  ползват като средство, за да анализират поведенчески реакции. Поведенческите реакции онагледяват разнообразни нравствени качества. А детето започва да разбира какво е доброта, честност, справедливост, съвест, трудолюбие, ученолюбие и, разбира се, обратните по значение думи.

Когато анализира себе си, детето често ползва думи, с които е чувало да го определят възрастните. В този смисъл, трябва много отговорно да подбираме думите си. Знаем, че трябва да ги насочваме не спрямо личността, а спрямо поведението. Ако дете чува често за себе си: „Лош си…“, трудно се освобождава от този етикет, струва му се, че няма сили да се пребори и предпочита да се придържа близо до тази характеристика. Това води до затвърдяване на някои отрицателни характеристики в поведенческите реакции.

Когато задавам въпроса си:“Какъв човек си ти?“, детето отговаря с дума, която характеризира личността му. По-често добротата е понятието, което малките се захващат да обясняват. Всичко, което е в техния опит, бива използвано като доказателство. Очарователното в случая е, че в обясненията на децата не винаги присъства логиката, така както биха я употребили възрастните. Така ние научаваме, че добротата е:

„…да правиш добрини, за хора, които са ти близки, но и за хора, които не са ти близки…“;

„…да чуваш какво ти казват учителите, за да им доставиш радост…“;

„…ако семейството е добро и в него има любов, децата растат добри…“;

„…някои са възпитани, защото и майките са възпитани и за тях е по-лесно да научат децата си…“;

„…да харесваш умните хора и да искаш да станеш като тях…“;

„…на доброта можеш да се учиш от поуките в приказките…“;

„…да направиш къща на кученцето си, защото си грижовен към животните…“;

„…да разбираш, че обиденият се чувства зле…“;

„…когато тате е дал пари на един самотен човек да си купи нещо за ядене…“;

„…да казваш добри думи и да ги казваш тихо, защото така правят нежните хора…“;

„…да знаеш кой какво обича, за да можеш да го зарадваш…“;

„…да разбираш, че по-лесно е да си добър, когато си с добри хора…“;

„…да искаш да виждаш усмивката на мама, от която се чувстваш по-добре…“;

„…кученцето да те близне, когато плачеш…“;

Децата виждат толкова много аспекти и е ясно, че разбират съдържанието на понятието. Но те не описват рационално представата си, а изразяват чувства и отношение. В опитите за оценка виждаме детската личност.

Децата носят и доста тревога в душите си. Когато ги питам, винаги търсят източника на това да не успяват да са добри, по техните представи. Момчетата обясняват състоянието на палавост с неуморимата бликаща енергия, с чувството на раздразнение, на изнервеност, тревога и тъга.

Затова опитваме да изясним причините за тъгата…

„…ако ми се подиграват…“;

„…тревожен съм, ще ходя на училище…“;

„…медитирам, дишам дълбоко и си мисля за мама…“;

„…да нямаш приятел, но като с лотариен билет да извадиш късмет и да се появи някакъв приятел…“;

„…когато ми се карат…с любов и без любов…и в двата случая страдам…“;

„…едно момче ме обиди, а исках само да го погаля по главата…“;

„…когато ме обидят, обиждам и аз, за да разберат как се чувствам…“;

„…срамежлива съм, предпочитам да си мълча…“;

„…плача, когато губя…“;

„…душата не знам къде е, може би в сърцето…“;

„…не мога да се усмихвам, когато мама е разстроена…“;

„…когато ми се карат, че се спънал някого или ударил с юмрук…“;

„…ако братята ми ме гонят, че им преча да учат…“;

„…пазя се от тъгата и тъгата не може да ме намери…“;

Има две-три деца, които твърдят, че никога не са изпитвали тъга. Те или не разпознават състоянието на тъга или имат позитивна нагласа, която ги прави щастливи. При някои от щастливите деца радостната нагласа е близо да някакво творческо състояние, свързано със създаване на продукт, творба, дейност…

„…винаги съм щастлива… от добре свършена работа, от решена задача…“;

„…щастлива съм като пея, вълнувам се от мелодията…“;

„…винаги съм щастлив, защото обичам да съм щастлив…“;

„…щастлив съм от създаването на творения… вземаш всякакви джаджи и строиш и създаваш нещо…“;

„…всичко ме забавлява, когато е ново и интересно…“;

„…най-силно чувствам радост, когато се гушкаме всички в семейството…“;

„…най-важното чувство в сърцето е да си щастлив…“

от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *