тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

Какъв съм аз…


януари 20, 2020 3:10 pm, в категория : от

Всяка година шестгодишните деца в индивидуален разговор правят опит за самооценка на собствената личност. Умението са самооценка е един от критериите за психологическа готовност за училищно обучение. Затова обясним е интересът ни към тази страна от развитието на детската психика.

Самосъзнанието /“Аз”-образът/ отразява нивото на развитие на детския интелект и формиращата се детска личност. Децата отговарят на въпроса: “Какъв съм аз?” С въпроси малките се насочват към самооценка на собствените емоции в различни ситуации /успех, неуспех/, към собственото  поведение, към собствените знания. Самоописанията на  шестгодишните съдържат първо осъзнато вглеждане в собствената душевност  в трите посоки на самооценката:  поведение, емоции, знания.

В разговора, който водим, децата разкриват дълбоки личностни интереси и преживявания. В индивидуалния разговор е възможно да се усети индивидуалността, да се разбере не само доколко широк е обхватът на знанията, но и доколко детето преживява познанието, доколко е успяло да осмисли информацията, която учителите му предлагат.

Най-важната характеристика на личността е нейната индивидуалност. Опитваме се да я доловим. Различните теми в различна степен и по различен начин докосват съзнанието и чувствителността на децата, в зависимост от индивидуалната нагласа, познавателните интереси и потребности.

Често, в отговор на въпроса, децата описват различни ситуации от ежедневието си. Мисленето на децата е ситуативно и много от тях се придържат близо до описваната ситуация. Една не твърде голяма част от малките успяват да излязат от описваната ситуация, да я погледнат отстрани и да я анализират. Те опитват да анализират себе си чрез съдържанието на случката, за която разказват. Това е свързано с осъзнаване на определени нравствени норми и правила. Но то е свързано и с осъзнаване на “самия себе си” в контекста на тези норми и правила.

Малка част от децата се насочват директно към самоанализ, в който личи самоосъзнаване на собствени нравствени качества, навици и привички. В тях личи, че изискванията, предявявани към детето по отношение на неговото поведение, от изисквания отвън все повече се трансформират в изисквания във вътрешен план.

Шестгодишната възраст е  чувствителна по отношение на нравственото развитие и цитираните по-долу размисли представят силен интерес и вълнение от нравствената проблематика. В тях можем да открием всички характерни особености на детското мислене, които го правят очарователно, макар и наивно…

В отделна група представяме размисли на деца с развити в по-висока степен интереси към художествени и творчески дейности и техните опити осъзнато да представят своите интереси.

Може да усетите мъжкото начало в опитите на момчетата да опишат своята представа за мъжественост, както и да надникнете в света на детските мечти…

Нравствените добродетели…

Добросърдечен… сърцето ми казва да я кажа тази дума. Сърцето ми е добро и винаги ми помага, ако съм много уплашена. Ако се натъжа много, то ме успокоява. Всички хора си говорят със своите сърца, но сърцата са различни… Някои сърца са каменни. Тогава сърцето няма как да отключи неговата си вратичка за помагане в трудности.

Учителите ми успяват да влизат в сърцето ми. Важно е, защото най-важното знание е за любовта. Тя дава добри сърца на хората.

Много искам да не съм с каменно сърце. Какво означава ли? Като се разсърдиш, ставаш ядосан, може да обидиш други хора в гнева си. Накрая може да размислиш и да разбереш, че лошото не трябва да побеждава доброто Защото ставаш още по-лош…

Добрите са истински щастливи.

Лесно се гневя, не знам защо… Не обичам да ме прекъсват, когато говоря, забравям си мисълта… Ядосвам се, когато не ми обърнат внимание, а искам да споделя…;

Прав е тате, иска да си променя държането в групата. Не мога, има нещо, което ме кара да правя пакости…;

Има смисъл да не се отказва помощ. Да си добър е важно и за този, който дава, и за този, който получава добротата. Добре е да получаваш доброта, защото така я предаваш. Добре е и да даваш доброта, защото така ще можеш да научиш нови неща за добротата. Например, да научиш думи и стихове за добротата, или песни, и ще я разбираш по-добре. Чувствителният човек лесно се натъжава… Добре е да си чувствителен – разбираш чувствата на другите и своите;

Аз знам кога ми излизат чувствата… И наистина, когато видя, че някой е тъжен, ми се доплаква… Такива хора са чувствителни. Те имат по-силни чувства. Все още не знам… Аз се чувствам по-често весела, защото имам най-доброто семейство на света. Когато съм тъжна, просто си стоя в стаята и гледам книжки. Те ме успокояват най-много.. В книжките се разказва за любов и обич. Нужни са на хората. Те не винаги са щастливи.

Мисля, че съм добър, понеже не съм правил лоши неща. Лошо е да биеш, но и с думи да обиждаш. Трябва много да внимаваме какво казваме. Напоследък не съм виждал как се обиждат с думи. Може би, защото си запушвам ушите, когато крещят. Аз лично не знам защо крещят. Не понасям обиди и шум. Учителите се чувстват зле също. Може да се каже, че разбирам учителите. Чудя се как да им помогна. Помагам им като съм добър.

Добротата на човека зависи от семейството. Ние гледаме какво правят големите…

Приятелството е някой да ти е близък по мисли. Чувствам се добре, ако има някой, с когото да знаем едно и също, да не правя нещо сам, а с него.

Мама и тате са ме възпитали. Човек се научава на добротата в семейството. После в детската градина, учителите започват да ни учат на доброта. Първо обясняват как е правилно и добре да се постъпва. Ако децата се нараняват и обиждат, обясняват отново. Не всички деца разбират обясненията. Майките и бащите не са им обяснявали. 

Децата – художници и артисти…

Ръката ми се движи на листа, а се получава картина. Първо трябва да имам идея – какво съм намислила да рисувам. Обичам да рисувам цветя. Те са най-красивото нещо в природата – кокичета, теменужки, минзухари… Пролетта ми харесва. Изведнъж след зимата всичко се оцветява… За цветята могат да се използват всички цветове…

Най-добра съм в театралните неща. Мога да се променям в различните роли. Това е артистично. Много ми е забавно, прекрасно, удивително. В къщи също съм в роля. Най- ми  е хубава ролята на бабата, защото мога да играя моята баба. Баба също е артистична. Мечтая да стана артист или такъв човек, който е много добър в нещо! И да се прочуя…

Аз съм щастлива и от музиката. Когато пея, музиката чувам, думите чувам и обичам да чувам и гласа си… Мечтая да стана певица.

Мълчалива съм. Защото си разглеждам децата. Виждам различни деца. Някои от тях са спокойни. Други са по-груби. Мисля си кои ми харесват повече и че по-добре е да си добър…

Рисуването ми харесва, защото мога да мълча и да говоря с рисунка. Мечтая да стана художничка.

Мъжките работи…

 Харесват ми мъжките работи – да режа дърва, да поправям фадроми, да наливам нафта, да сменям гумите. Винаги помагам на тате в тези неща. Харесват ми и инструментите му.

Аз садя дръвчета, поливам цветя, махаме с дядо коловете на доматите преди зимата. Доматите изгниват и това вреди на почвата, трябва да се извадят също. Това правим с дядо. Уважава ме дядо, съгласява се с моите идеи. Аз с неговите – също. Всеки си има собствени идеи и инструменти;

Аз съм ловец. Ловците са смели хора, които стрелят с пушка. Тате и дядо са ловци. Дивите прасета трябва да се стрелят, защото се  разболяват. Смелост трябва на момчетата. Да не се страхуват. Ако се страхуват, трябва да положат усилие за смелост. Не е лесно. Страхът понякога е много силен, а смелостта е слаба;

Имам много сили в ръцете. Много е трудно, да, но мога да помогна на всички хора… Никой не може без помощ. Ако аз имам нужда от помощ, на мен ми помага моето семейство.

Мечтите…

Мечта е да искаш нещо, а да не стане…;

Мечта забравих какво е… Но желанието ми е да стана силен, за да помагам на баща ми;

Все пак мечтая да има сняг сега…;

Мечтая, когато порасна, да съм най-мила с хората;

Мечтая да стана артист или такъв човек, който е много добър в нещо!;

Мечтая да стана като тате.;

Дали имам мечта? Нямам мечти, само мисли…;

Мечта е човек да иска нещо да постигне…;

Мечта – означава да си щастлив…

Пълният текст на детските размисли е тук: https://youtu.be/jqRHzKLSWWk

 

 

 

от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *