Аз съм българка. Имам хубави чувства като си мисля, че съм българка, защото и Левски е българин. Знам много неща за Левски. Той е имал сини очи, почти сиви, и руса коса. Представям си го среден на ръст, с бяла риза. Баща ми също се облича с бяла риза. Васил Левски се обличал с бяла риза, защото имал добри мисли. Хората така са го познавали.
Когато турците са го търсили, той постоянно се измъквал, защото бил умен и измислял стратегия как да се измъкне. Стратегия означава да измисляш планове. Той постоянно измислял планове как да не го хванат. Искал да остане жив, за да помага на България. Бил е смел.
„Има ли днес такива смели хора, какъвто е бил Левски?“ – питам аз.
Мисля, че и сега има такива хора. Например, бащата на Дейка. Той е участвал във филм за Левски и изглежда като него. Дядо ми също е много смел. Той отглежда пчели и се грижи за тях, без да се страхува, че ще го жилят.
Най-тъжно ми е, че когато Левски бягал от турците, прескочил дървената ограда, но връзката му се закачила. Турците го хванали и го обесили на едно черно бесило. Има стихотворение за това.
Всички обичали Левски, дори животните. Когато отишъл при баба Недка, скочил в сламения кош, за да се скрие от турците. Кучето Левчо скочило върху капака на коша, за да прикрие Левски и турците не го открили. Когато си тръгнали, Левчо замахал радостно с опашка. Кучетата винаги познават кои хора са добри…
Кристияна Цанкова, 6 год.