тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

На добър час, деца!


юни 8, 2020 4:01 pm, в категория : от

Учебната година завърши необикновено за децата от четвърта група. Емоцията от завършването отново беше много силна, но този път се разположи в нова различна конфигурация. Обикновено, чувствата и настроенията от съвместно изживените години в детската градина се усилват постепенно и достигат своя връх в заключителния концерт на групата. В тези концерти чрез специално подбраните по съдържание стихове и песни децата си припомнят преживяното  в детската градина – първите срещи с учителите, сълзите, които постепенно се сменят с усмивки, първите приятелства, игрите, ученето, разговорите… Учителите им припомнят колко е важно да могат да разпознават буквите, да чуват звуковете, да разбират значението на думите, да могат да обясняват и тълкуват текстовете, да разбират количествата и познават цифрите… Но колко по-важно е да се научат да разбират смисъла на добротата, да ценят приятелството и да се научат да разбират щастието от творчеството…

Тези идеи докосват душите на децата различно, така както различно дълбоко те докосват и душите на възрастните.

Без да имаме възможност да изживеем този миг на последен разговор и последно съкровено общуване, подготвихме се индивидуално да връчим на всяко дете неговото удостоверение за предучилищно образование. Всяко дете имаше нужда от индивидуално внимание.  Не просто да застане пред обектива на фотоапарата. Да застане очи в очи срещу възрастния, приготвил се да му обясни това, което се случва. И обяснявахме… какъв е този документ, какво пише на лицевата страна, какво описва текстът върху обратната страна. Понякога успявахме да докоснем съкровени мечти и стремежи и да предизвикаме вълнение и сълзи. Някои от децата гледаха озадачено, други – неочаквано притеснено заради предстоящите промени. Трети – замислени, опитващи се да схванат трудните за разбиране преходи между училищните периоди. Четвърти споделяха мечти: „Да стана директор на детска градина… и да се грижа за децата… – каза Анелия и поседна за малко зад бюрото… Пети – политаха за прегръдка и този устрем не можеше да бъде спрян… Шести – получиха удостоверенията си задочно…

Не се съмнявам, че ще продължим да бъдем заедно в мислите си. Бих искала да ви пожелая…

„Мили деца, нека в сърцата ви да остане едно трепетно кътче, в което да съхраните първите уроци по любов и доброта!

Мили родители, благодаря ви за всяка споделена дума и получена подкрепа!

Мили колеги, благодаря ви за усилието да раздавате докрай обичта си, знаейки че това е единственият начин да облагородявате и възпитавате сърцата на децата!“


от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *