тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

Ден на народните будители…


ноември 1, 2019 1:19 pm, в категория : от

Влязоха в кабинета с цветя… Поканих ги да поговорим…

„Какъв е този специален ден днес?..“ – попитах шестгодишните. „Празник е… на народните будители…“ – отговориха с готовност децата. „По-скоро, е ден за почит“ – позволих си да изразя мнение аз. – „Какво означава думата „почит“?

Малките се залутаха да мислят и обясненията асоциативно кръжаха около думи синоними – уважение, обич, благодарност. Всеки от тях беше готов да съобщи името на личност, допринесла с живота си и с действията си за народа и родината, всеки искаше си да поразкаже малко….

„Васил Левски – обикалял, обяснявал на хората, че трябва да се борят за свободата си… Турците го преследвали… Той се криел, преобличал се, за да не го разкрият… Най-накрая го заловили… Обесили го…“

„Христо Ботев… Повел чета към България. Качили се на австрийския кораб „Радецки“ и го отклонили към България. Слезли на българския бряг… Целунали българската земя…  Загинали… За България!“

Българските писатели… Дора Габе, Елисавета Багряна, Асен Разцветников, Елин Пелин, Леда Милева, Иван Вазов, Христо Ботев…

„Какво са направили българските писатели и поети?“…

„Писали са стихове, разкази, приказки, за да помагат на хората да разбират кое е добро, правилно, справедливо, честно…“ – отговаряха шестгодишните. „Те правят това като използват думи…“

„А учителите?..“

“Да, те също използват много думи, за да научат децата да мислят добре, да знаят повече и да разбират кое е добро…“

„Всички използваме думите и трябва да внимаваме, когато ги използваме, защото те могат да причинят щастие или нещастие. Предлагам всеки да каже любима своя дума и да обясни значението на избраната дума…“ – обобщихме накрая ние.

И се заредиха прекрасни думи… И всяко дете остана на висотата на разговора, който водехме… И нито едно не се принизи до нищетата на обкръжаващото ни…

Вяра: „вечност“ „Искам да съм вечна за някого, за мама и тате“;

Калоян: „любов“; „Обичам семейството си, кучето си…“;

Иван: „куче“;“Могат да бъдат зли, когато са изоставени. Но са верни на хората, които ги обичат…“

Анелия: „обич“; „Имам обич в сърцето си“;

Калина: „вяра, надежда, любов“; „Да вярваш и да се надяваш, че нещо хубаво ще се случи…“;

Калия: „доброта“; „Обичам да съм добра…“;

Павлин: „семейство“; „Любимо ми е…;

Румена: „радост“; „ Искам хората да са радостни“;

Ани: „животно“; „ Трябва да се грижим за животните“;

Пламена: „любов“…;

Михаил: „земя“; „Живеем на нея и трябва да се грижим за нея…“

Шестгодишните бъдещи ученици не просто осъзнаваха думата като част от  речта, а ползваха и обясняваха думи, означаващи нравствени понятия. Това е познание от висока класа, което ни подсказва, че децата са отключили душите си и очакват своите вдъхновители.


от: Александра Иванчева



2 коментара

2 коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *