тел.: 064 850 227 | odz4_pl@abv.bg

В учебно време…


април 28, 2020 8:36 pm, в категория : от

Стандартните ни представи за учебно и неучебно време ни създаваха удобство със своите ясни граници и предвидимост. Учебното време – педагогическите ситуации – разпределеното учебно съдържание по месеци, седмици и дни – педагогическите взаимодействия с децата, които учителите умеят да управляват добре – кратките забързани разговори с родителите в края на деня – професионалните разговори между учителите за споделяне на постижения или работни идеи… Изведнъж извънредните обстоятелства затвориха всичко това.

Ние помълчахме известно време без ясна визия за това как да продължим. Децата се зарадваха на неочакваната ваканция… за известно време. Родителите…  вероятно се чувстваха натоварени от абсолютната необходимост да поемат пълната грижа за децата си.

Постепенно започнахме да чувстваме, че онова учебно ежедневие, в което бяхме свикнали да живеем, ни липсва.  На нас – учителите – да сме щастливи в своята професионалност. На децата – да са щастливи във възможността да бъдат с приятелите си, да обичат учителите си и да черпят от тяхната обич и разбиране. На родителите – да имат възможност да упражняват професията си през деня, спокойни заради факта, че децата им са в ръцете на хора, които знаят какво и как да направят за доброто им развитие.

Точно тогава, затворени в домовете си, изпитахме потребност да се намерим и да опитаме да продължим онова ежедневие, с което бяхме свикнали, преформяйки го според обстоятелствата. Създадохме своите нови групи и опитвахме да пренесем в тях поне част от загубената възможност за общуване. Оказа се, че атмосферата на общуване не просто се пренесе, но дори стана по-дълбока. Всички бяхме преосмислили и оценили отново възможностите,  които сме имали, да бъдем заедно.

Необходимо беше да пренесем елементи на педагогическо общуване в новото групово пространство. Все пак сме в учебно време. Възможно беше да пренесем онези форми, в които липсва строгият регламент, а са създадени с идеята да доловят индивидуалността на всяко от децата.

Така нашите АТЕЛИЕТА за допълнителни дейности под общото наименование „СЕДЕМ СТЪПКИ“, които бяха част от нашите учебни практики, заработиха в условията на извънредно положение при домашни условия. Идеята ни винаги е била да откриваме и развиваме онези описани от Гарднър първоначално седем типа интелигентност, а по-късно и още два, предлагайки на децата занимания, отчитащи техните индивидуални особености: темперамент, интереси, естествени заложби.

Работата на ателиетата в домашни условия придоби специфика и дълбочина. Добавиха се нюанси, отразяващи характеристики и надарености на семействата, професионални особености на родителите, интереси и хобита.

Това, което учителите правеха, е да предложат тема и примерно съдържание, да опишат и обяснят подходяща методика, да предложат игрови мотиви. Всеки родител имаше право на спонтанност да се включи или не в обща групова дейност. И тук дойде чудото на различните интерпретации. Отговорът на всеки въпрос можеше да бъде нарисуван, изпят, театрално импровизиран, конструиран чрез всякакви средства, сготвен, предложен чрез собственоръчно изработен пластелин, засаден, споделен чрез собствени размисли, въплътен в изработена по собствена идея книга, включен в отправено в електронното пространство послание.. Децата свикнаха да виждат приятелите си на екран, да се радват на техните постижения и да копнеят да прегърнат тях и своите учители.

Колко време ще продължи организираното по този начин общуване, не знаем. Но сме сигурни, че ще излезем от него с нови умения и опит, с ново отношение към онова, което сме притежавали, а може би и с възродена чувствителност.

Ето кадри от работата на домашните ателиета:

Традиции и обичаи:


Учене в игри:


Творчество:


Природата и ние:


Експерименти:


от: Александра Иванчева



Ако желаете може да добавите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *